* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Имала мама, имала,
едного сина Димитър,
той за син, той за дъщеря.
Храни го мама, гледа го,
раснал ми Димитър, пораснал,
бързала мама да го ожени.
Мама на Димитър думаше:
- Търси си, сино, ликата,
ликата и приликата,
на мене, сино, да мяза,
на тебе да уйдиса!
Ходил е Димитър, търсил е,
и си ликата намерил -
една ми жълта еврейка,
че я Димитър доведе.
Дошло е света неделя,
тръгнали да ги венчават.
Като в черква ще влизат,
черквата се затворила
и поповете онемели,
и хората се зачудиха,
каква й тази работа -
дали й Божа работа,
или са нещо роднина.
Питали жълта еврейка,
жълта еврейка думаше:
- И аз не съм жълта еврейка,
ами съм бяла българка!
Кога й мурабе станало,
мене ме й майка ми хвърлила,
евреи са ме найдили
и евреи са ме отгледали...
Димитровата майчица,
тогава си й спомнила,
че има дете хвърлено
и тогава са излезли
брат и мила сестрица.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012