* * *

Сирак изорава имане

Oстана Кольо сираче,
без майка Кольо, без баща,
бе братя Кольо, без сестри.
Сал един чичо имаше
и той баш чорбаджия,
бащ чорбаджия, селски изедник.
Отиде Кольо при него
да му чифлици работи.
Работил Кольо, слугувал,
слугувал цели петнадесет години.
За зло е дошло Великден,
Великден, още Гергьовден.
Невести песни пееха,
момите хоро играеха,
а ергени камъни хвърляха.
Баби покрая седяха,
дребни си деца държаха.
Старци покрая седяха
и лули тютюн пушеха.
Клето ратайче Никола,
през плет си хоро гледаше.
Догледал го е чичо му,
право при Кольо отиде
и на Кольо думаше:
- Кольо, чичо не те е цанил
през плет да гледаш хорото.
Я иди, Кольо, изведи
от яхър брези биволи,
упрегни златни яреми.
Иди в поле широко,
та изори нива голяма,
та посей бяла пшеница.
Не стой, Никола, не чакай,
ратай почивка не знае!
Никола нищо не рече,
дребни си сълзи пророни.
Дето си сълзи паднали,
сълзи огин станали -
на чичо му къща изгоря
и мъжкото му дете.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012