* * *

Дал й пръстен - не го дочакала

Петко Ради пръстен даде -
да го чака до година,
до година и полвина.
Чакала го бяла Рада
до година и полвина,
та че влезе във градинка
да си бере китка невен.
Хем го бере, китка вие
и на невен си думаше:
- Вяни, вяни, кум невене!
Както вянеш ти на слънце,
тъй да вяне Петко за Рада,
за Радино бяло лице!
Петко отдолу идеше,
та зачу Рада що рече.
Той си се назакь повърна,
та че се в гърди удари
и се на Рада покани:
- Да бъдеш, Радо хубава,
за много нема да бъдеш -
от един до две месеца!
Дали ще да те завардям
нейде на тясно място,
та нищо не ще ти река,
нищо не ще ти сторя.
Косата ще ти отрегам,
косата до косичника,
езикет ще ти отрегам,
езикът до стефелецът!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015