* * *

Любовен унес на влюбен момък - 7 (Мома не го пуска след любовна нощ)

- Стани, девойко, погледни,
дали не се е съвнало?
- Полежи, лефтер юнако,
погледай черни очинки,
еще е рано вутрина,
първи са петли не пели!
Юнак си не изверува,
та стана, та си погледна -
слънцено фпряло в рекана...
Че си девойки викаше:
- Девойко, пуста душманко,
та ве ми шинжир' наключи!
Девойка си го миреше:
- Мълчи, юнако, не плачи,
я ти ще, лудо, надена
мояна руба цошена,
че ще те, лудо, изведа
въз наше село големко,
въз горничкана махало.
Ако ме, лудо, запитат:
"Отде е сая гостчица?"
пък я ще, кузум, да река:
"Майчина ми е роднина,
от далечни е светове;
сношка е примрак стигнала,
та е у наска приспала;
потювене си не знае,
далечко ще я изпратя!..."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.02.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015