* * *

Момък, набеден, че намерил момин накит

Ой ле, Стано, (3) мори, моме Стано!
Шитнала се мома Стана
от хамбаро до бунаро,
изгубила ален гердан,
върнала се да го тера,
да го тера, да го найде.
Я насреща лудо-младо,
та на него говореше:
- Ти ми найде ален гердан,
ти го найде, да го дадеш.
Я лудо й говореше:
- Ако съм го азе нашел,
да се снижа като него,
да ме носиш на твоето,
на твоето руйно гърло.
Ой ле, Стано, моме Стано!
Шитнала се мома Стана
от хамбаро до бунаро,
изгубила шарен колан,
върнала се да го тера,
да го тера, да го найде.
Я насреща лудо-младо,
та на него говореше:
- Ти ми найде шарен колан,
ти го найде, да го дадеш.
Я лудо й говореше:
- Ако съм го азе нашел,
да се свия като него,
като него да ме носиш
на твоето тенко кръстче.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014