* * *

Момък, набеден, че намерил момин накит

Отишла е Гена за водица,
за водица, за ледена,
не би вода, не би чудо,
нема Гена да се върне.
Затрила си Гена герданчето,
насреща й едно момче.
- А бре, момче, малко моче,
ти ли ми найде герданчето?
Момче си Гена тежко кълне:
- Море, Гено, пуста Гено,
ако съм ти гердан найдел,
като гердан ще се свия
окол твойта бяла шия,
окол твойта, Гено, бяла шия.
Затрила си Гена коланчето,
срещнала е друго момче.
- А бре, момче, малко момче,
ти ли ми найде коланчето?
Момче си Гена тежко кълне:
- Море, Гено, пуста Гено,
ако съм ти колан найдел,
като колан ще се свия
окол твойта тънка снага,
окол твойта, Гено, тънка снага.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014