* * *

Предсмъртни заръки на юнак (Пушка пукна из гора зелена)

На море се бел чадор белее
и под чадор - Мемед - булюбаша.
Пукна пушка от каурска войска,
та удари Мемед - булюбаша.
Узвикна се Мемед - булюбаша:
- Хей, сеймени, хе, мои левени,
я кье умру младо ем зелено.
Со джилит ми гробот премерите,
сос ножове гробот изкопайте;
на глава ми вода извадите,
на сърце ми бафче соградите,
соградите, цвекье насадите;
на ноги ми върба посадите -
що е жадно, вода нека пие,
що е младо, китка нека бере,
що е старо, под сенка да седе.
Како ми е Мемед поручило,
така сеймени направиле:
со джилит му гробот премериле,
со ножот му гробот изкопале;
на глава му вода извадиле,
на сърце му бафча соградиле,
соградиле, цвекье насадиле;
на ноги му върба посадиле -
кой е жеден, вода нека пие,
кой е младо, китка нека бере,
кой е старо, под сенка да седе…
Нека рече:
- Бог да ми го прости,
Бог да прости Мемед - булюбаша,
дека умре от каурска пушка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2015
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015