* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Че се разболе млад Стоян,
млад Стоян, млада кехая,
горе ми в равна Добруджа,
Добруджа, Везир-Козлуджа.
Няма кой да го погледне,
сенчица да му направи,
водица да му донесе.
Отде се й взела Орлина,
Орлина, сива гадина:
с криле му сянка пазеше,
с уста му вода носеше.
Стоян Орлини думаше:
- Орлино, сива гадино,
защо ме често спохождаш,
с крила ми пазиш сенчица,
с уста ми носиш водица,
или ме позна, Орлино,
че аз ще скоро да умра,
очите да ми изкълвеш,
месата да ми разкъсаш?
Орлина дума Стояну:
- Знаеш ли, Стояне, помниш ли,
когато горе в Добруджа,
Добруджа, Кара-Коздлуджа,
Стояне, че изгоряха
на овчарите къшлите,
къшлите, още сяната ?
Аз бях в сеното заспала
със мои девет пиленца,
девет сиви орлета ;
Стояне, изгоряха ми
краката до колената,
крилцата до рамената.
Кой как мина, замина ме,
ти мина, не ме замина,
най слезе от враня коня,
взе ме, Стояне, тури ме
във твоите кобур-дисаги,
а че ме у вас занесе,
на Стояница думаше:
"Храни и гледай таз птичка
с сладки я мажи мехлеми
по-скоро да си оздравя,
че и тя също като нас
отгледва дребни дечица -
до девет сиви орлета."
Затуй те гледам, Стояне,
по-скоро да си оздравяш
за твоите дребни дечица
утеха и ти да станеш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020