* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Разболял ми се млад Стоян
на връх на Стара планина
на хайдушката равнина;
никой не имало при него,
при него и около него,
освен две черни орлета, -
с криле му сянка пазеха
с човка му храна даваха
с уста му вода носеха.
Стоян орлета думаше:
- Орлета, мои братчета,
вийте се, вийте, орлета,
на високо се вдигнете,
дорде ми душа излезе.
Кога ми душа излезе,
надолу се вие спуснете,
с бяло се месо наяжте,
с черни се кърви напийте,
на мене само оставете
дясната ръка с ръкава,
и на ръкава мрежата,
че ги занесте, занести
във наште двори широки, -
да знае мама, да помни,
кога ми риза кроила,
кроила и съшивала
на Великия четвъртък
и на Разпетия петък.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020