* * *

Калина гърло боляло

Галуда гърло болеше,
свекърва й я цереше.
От какво й бяха билките -
на пъстър смока главата,
на зелен гущер краката.
Колкото цери - по боли.
Че са изпровикна Галуда:
- Стоене, първо венчило,
я ме на кола натвари,
че в мамини ме закарай,
да ме погледа мама ми,
стига ме гледа мама ти.
Ах, че я Стоян послуша,
че я на кола натвари.
Тръгнали, холам, да вървят.
Като през ниви минават,
Стоян Галудке думаше:
- Стани, Галудке, да видиш,
бащини ниви големи.
Като през лозя минавали,
Стоян Галудке пак дума:
- Стани, Галудке, да видиш
бащини лозя големи.
Галудка мълчи, не дума,
като се Стоян обърна,
Галудка лежи умряла.
Чуди се Стоян, май се,
какво да стори, направи.
Ако я напред закара,
нали ще каже мама й:
"Девет години не идва,
умряла ли я докара?!"
Ако я назад повърне,
нали ще каже мама му:
"Девет години я церих,
на пътя ли я умори?!"
Че си ножчето извади
и се в сърцето прободе,
и при Галудка издъхна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010