* * *

Калина гърло боляло

Калина гърло болеше,
свекърва й го цереше.
Няма Калинка мил баща,
нити по-мила майчица,
нити братлета, сестрици,
нити па зълви, снашици,
няма кой да я погледне,
та си я гледа свекърва,
че си й цери гърлото -
от люта зъймя главата,
от зелен гущер краката,
от яребица крилете,
от преперица сърцето,
от рижа коза козина,
от перян венец парица.
Колко го цери по боли,
по боли гърло, по боли.
Калина дума свекърви:
- Де гиди, стара свекърво,
стига си мене гледала,
доста си мене церила,
аз ще от сеги да умра,
я да излезеш, свекърво,
дворове да си пометеш,
столове да си наредиш,
премяна да си изнесеш,
като се с душа разделя,
хубаве да ме премениш.
Па викай роде голямо,
широка гроба копайте,
широка още дълбока,
та мене да си турнете...
Сал си издума Калина,
та па се с душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010