106. НЕ МОЖЕ БЕЗ ЛИБЕ

Том II: Обредни песни

Ой Коледо, мой Коледо,
овчар копа за колиби,
па изкопа чисто злато,
чисто злато, суо сребро.
Па го уви в бела кърпа,
па го тури във пазова,
па отиде у двори си,
па повика стара майка:
- Излез, излез, стара майко,
па си увий десна ръка,
па ми бръкни у пазова,
па извади люта люта змия,
че изеде клето сърце. -
- Без сина си много можем,
без ръка си час не можем. -
Он повика стари баща:
- Излез, излез, стари баща,
па си увий десна ръка,
па ми бръкни у пазова,
па извади люта змия,
че изеде клето сърце. -
- Без сина си много можем,
без ръка си час не можем. -
Па повика мила сестра:
- Излез, излез, мила сестро,
па си увий десна ръка,
па ми бръкни у пазова,
па извади люта змия,
че изеде клето сърце. -
- Без брата си много можем,
без ръка си час не можем. -
Он повика мило братле:
- Излез, излез, мили братко,
па си увий десна ръка,
па ми бръкни у пазова,
па извади люта змия,
че изеде клето сърце. -
- Без брата си много можем,
без ръка си час не можем. -
Он отиде у Янкини,
па повика на портата:
- Излез, излез, любе Янке,
па си увий десна ръка,
па ми бръкни у пазова,
та извади люта змия,
че изеде клето сърце. -
- Без ръка си много можем,
без любе си час не можем. -
Та си бръкна с чиста ръка,
та извади чисто злато,
чисто злато, суо сребро.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.