41. СНОЩИ СЕ НЕНЧО ИЗМАМИ

Том ХІІІ: Народни песни

Снощи са Ненчо измами,
Ненчо льо, млада войвода,
измами, та са похвали
на странджалийска механа
пред странджалийски гавази,
че ми е Ненчо хайдутин,
на хайдутите войвода.
Па ми са Ненча хванали,
нъдзад му ръце вързали,
жив са го на кол побили,
през сряд го село пренели.
Ненчо от колът викаше:
- Толкова село голямо,
няма ли в село жив човек
водица да ми донесе,
водица, макар капчица?
Никой си Ненча не зачу,
зачу го снаха попова,
попова, поп Николова,
отряза пара от гердан,
от дюкян стовна купила,
от чушма й вода наляла,
на Ненча вода занела.
Ненчо невяста думаше:
- Невясто, снахо попова,
видиш ли поле широко,
сред поле дърво високо
и под дървото кладенец,
до кладенеца бял камък
и под камъкът имане -
зимай, що зимаш, невясто,
и за дружина оставяй,
да ма дружина не кълне,
не кълне още проваля.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.