66. НИКОЛА КОЙКА ДУМАШЕ

Том ХІІІ: Народни песни

Мъри брой.
Слънцето трепти, засяда,
Никола чакъм захваща,
Никола Койка думаше:
- Сестро мо, бяла Койке ле,
права са, сестро, н'изправай,
на сноп ръкоя не слагай,
да не та, сестро, познаят,
дето си Койка девойка, (2)
дет си хайдушка дъщеря.
Дорде Никола издума,
фърли са пушка усойна,
удари Никола в сърцето,
черни го кърви уляха.
Никола Койка думаше:
- Сестро льо, бяла Койке ле,
да идеш, сестро, да идеш (2)
до Пенка, до сгодьеницата,
итро я, сестро, излъжи:
"Пенке мо, сгоденичке ле,
да додиш, Пенке, у дома,
у дома гости додаха,
добър си зашив носяха
за свекър и за свекърва,
за зълви и за девери,
за кръстник и за кръстница."
И Пенка мома хубава
отряза ръкав купринян,
удяна конец ибришим,
че във Койкини отиде.
Таман вратата префлязла,
шу видя чудо голямо -
Никола лежи сред къщи,
черни го кърви обляли.
Никола дума на Пенка:
- Пенке мо, сгодьенинке ле,
алал ти струвам, Пенке мо,
мьенъта сгодьенишката,
мьенъта, Пенке, пръстеня.
Дорде Никола издума,
и са от душа отдели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.