41/33. АЛТЪНЛЪ СТОЯН

Заплакала е гората

Алтънлъ Стоян войвода,
той си Добря думаше:
- Добре-ле, кючук байрактар!
Съблечи дрехи юнашки,
облечи дрехи овчарски,
че навий бяли навои,
и обуй чикма царвули,
засучи черни козяни,
нарами кука овчарска,
че ща та, Добре, проводя
на Стралджа село голямо,
на Стралджа на механата.
Когато, Добре, намериш,
хубаво да го почерпиш,
почерпиш и изпроводиш,
самси с бакалче стани,
бакалче младо, глупаво,
па си бакалче изпитай,
ходят ли тъдяс хайдути,
ходят ли, та виждат ли са -
Алтънлъ Стоян войвода
със Добря, кючук байрактар?
Че стана, Добри, Добре-ле,
съблече дрехи юнашки,
облече дрехи овчарски,
и нави бяли навои,
и обу чикма царвули,
засука черни козяни,
нарами кука овчарска,
че си на Стралджа отиде,
на Стралджа село голямо,
на Стралджа на механата.
Когото Добри завари,
се го хубаво начерпа,
начерпа и изпроводи,
самси с бакалча остана,
бакалче младо, глупаво,
че на бакалче думаше:
- Нящо ща да те попитам,
право ми кажи, не лъжи:
ходят ли тъдес хайдути,
ходят ли, та виждат ли са -
Алтънлъ Стян войвода
със Добря, кючук байрактар?
Бакалче Добри думаше:
- Добре-ле, кючук байрактар!
Я вдигни кука овчарска,
че си Стояна намери,
Стояна, млада войвода,
че са й потеря вдигнало,
от девет села потеря,
десето село стралджани.
стралджански пусти българи,
с султана Черкешлийския*
Стояна да си бастисат,
със Добря, кючук байрактар.
Че стана Добри, Добре-ле,
нарами кука овчарска,
че при Стояна отиде,
и на Стояна думаше:
- Алтънлъ Стоян войвода!
Аз си бакалче попитах,
попитах и го разпитах,
тежка потеря вдигнали,
от девет села потеря,
десето село стралджани,
стралджански пусти българи,
с султана Черкешлийския,
да си Стояна бастисат,
Алтънлъ Стоян войвода,
със Добря, кючук байрактар.
Че стана Стоян войвода,
че къмто Стралджа погледна:
тежка потеря идеше,
най-напред върви султана,
султана Черкешлийския.
Стоян на Добри думаше:
- Добре-ле, кючук байрактар!
Снеми си пушка от рамо,
че си султана помери,
султана Черкешлийския,
в челото между вяждите.
Че стана Добри, Добре-ле,
че си сне пушка от рамо,
че си султана помери,
султана Черкешлийския,
в челото между вяждите,
помери и го удари.
Че са потеря разпиля,
едно с едно са не видя.

* Черкешлий, Карнобатска околия.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.