158. КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА

Трем на българската народна историческа епика

Зарани са се събрали
Ловчански лоши помаци
на чуйно село Сиркили,
на Смаиловски ходаи,
тия Смаилом ромонят!
Аго Смаиле, Смаиле,
стани се, аго, премени,
премени, аго, оружи,
че ще ми, аго, да идем
на чуйно село Мароня!
На кон му малим станало
и той от яхър завица!
Станали, та са тръгнали.
А га отишли до ряка,
нашли си моми маронски.
Аджи Махмуд ги питаше:
- Четири моми маронски,
в вашето село голямо
кой има желти алтъни,
алтъни, бели грошове?
- Нашето село голямо
с алтъни не е прочуто,
а е прочуто, прочуто
с вино и бяла ракия.
А га са ошли в Мароня,
най-накрайната механа,
те са нашлили, нашлили
Капитан Петко войвода.
А га се Петко размахна
нах лево Петко, нах десно,
хаджи Смаил се молеше:
- Пусни ме, Петко войвода,
където подям, да казвам,
каква войвода имаме
по тази дюня светлива.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2006
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Трем на българската народна историческа епика. От Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1939.