Някой ден ще открия,
че съм стигнала дъното.
Че нещастието е нещастие,
а не романтична прищявка
на творчеството ми.
Че скръбта си е скръб,
а не начин
да изглеждаме благородни.
Че болките наистина болят,
ако опрат до кокал
и че тъгата никак не е синя
като по стиховете...

Някой ден ще открия,
че дишането е просто дишане,
сънят е просто сън
и че съм наистина самотна,
когато те няма.
И тогава
просто ще падна в себе си,
ще ослепея,
ще оглушея
и когато изгрее слънцето,
любовта ще е просто любов.