Разпилявам се с вятъра в хилядите му посоки. На вчерашните релси в края отново тръгва път нанякъде. На края на небето - полет. Отвъд сезоните на не една любов - предчувствие за друга. Нечия. Навярно моя. На далечния ръб на земята - падане.
© Бояна Петкова, 2001 © Издателство LiterNet, 09. 01. 2002 ============================= Първо издание, електронно.