ЧАЙ ОТ РОЗИ

Там, дето мислиш, че сте само ти и твойта роза,
наднича градинар...
                                                Гаустин

Светът се сурва всеки ден със милиметри,
но случката от днешния следобед летен

го е засилила към урвата, не ще и дума.
Да го направи тя със градинаря, чума,

сред рози и бодли, дали се е одрала,
и ако днес не бях видял, а

смятай колко есени, лета
били са заедно сред рози и листа,

и хладината й от толкова години,
добре, че го отпращах зиме,

та аз и подарявах рози всеки път, о дар -
проклятие, зад който се е хилел градинар.

Да го направи с него, богове, та мигар
не е за други векове, за гнусни книги,

нима не трябва вкус и в изневярата? -
да го направи с градинаря тя,

а подир час да се усмихва утолено,
да ме закача по носа, след туй смирено

да пита искам ли да ми долее чай...
От рози ли, ще кажа и ще кресна:
                                               Край!