- Вижте туй дърво изписано! - приближи се Ежко слисано.

Зайко трепна със мустаци:

- Идвайте насам, юнаци! Има тука върху бука цяла приказка с поука.

- Четохте ли послеписа? - се изкиска Кума Лиса и примижа - “бе плюс це - равно на стрела в сърце”. Що за сложна математика, съчетана със граматика?!

Тук не издържа Кълвачът:

- Лисо, туй не е задача, ами пример за това, няма да го назова, как в Гората всеки влиза, без да има горска виза... Кърши клонки, вдига врява, тъпче и се забавлява, даже без да се стеснява и в любов се обяснява върху бедните дървета... Ама, калпазанска чета!... Затова нощес не спах, ами дълго си играх и написах правилата за гостуване в Гората. Послеписът не е мой, погледнете, те са рой - по дъба и по брезичката, даже и върху елхичката! А стрелата във сърцето не е безобидна, ето - видите ли този знак, означава: “Има враг!”. Означава, че стрелата е в сърцето на Гората!

Всички взряха се смутени във дърветата ранени.

- Трябва нещо да направим и не бива да се бавим!!!

Вълчо тръсна кичур сив:

- Аз съм тъкмо за шериф! Полицейската сирена в гърлото ми е вградена - ау-у-у! - когото сваря тези грешки да повтаря, мигом ще го окошаря!

- Аз и моите другарчета пък ще станем светофарчета! Тъкмо сме снабдени с фарчета! - светна скромната Светулка изпод сивата качулка. - Носим ли листо зелено, означава: “Разрешено!”. Вземем ли от мак - червено, то ще значи: “Забранено!”. Жълтото го знаят всички - и мецани, и мушички. То напомня: ”Хей, внимавай, правилата съблюдавай!”.

- Браво, светлинки мънички! - Зайко плесна със ушички. - Ще ви бъда помагач - бърз бегач, разузнавач!

Тук от мястото си стана и кумицата Лисана:

- Имам аз един талант - ще отворя ресторант! Само който заслужава, може да го посещава. Негов специалитет ще са ягодите с мед. Ако Меца се наема, за готвачка ще я взема...

Меца кимна със глава и попита след това:

- Ами как ще се нарича, та клиенти да привлича?

Съненият Таралеж викна:

- “Ягодов копнеж”!

- Чук-чук-чук, във заключение ще ви кажа свойто мнение... Вие сте добри стопани и със сигурност ще хванем всеки, който влезе с взлом в общия ни горски дом! Аз ще бъда журналист, шеф на вестник “Буков лист”! - гордо с човчица потрака и Кълвачът от клонака.

- Заемете своя пост!... Счува ми се, иде гост! - Зайко плю си на петите и изчезна сред елхите. Притаи се в къпинака, глътна въздух и зачака.

Звънна весела свирня, подир нея - препирня! По пътечката извита мяташе поли сърдито Мирка, с прозвище “Немирка”, а след нея с бърза крачка се търкулна брат и Ачко, с прякор: “Ачко-Тумбалачко”.

- Их, Немирке, спри, послушай!... Вече ми дойде до гуша из гората да скиторя!

- Хайде, стига си мърморил!... Покажи поне веднъж, че си ужким храбър мъж! - пак накъдри звучна свирка палавницата Немирка.

- Уморих се и съм гладен... няма ли да даваш “заден”?! Пътят ми е непознат!

- Ей, магарешки инат! Стига с твоето “назад”!... Чакай, мисля, че разбрах - теб ужасно те е страх!

- Да-а - проплака Тумбалачко - от играчка става плачка... Как сред горската тъма ще се върнем у дома?

- Май от страх ти притъмня! Слушай да ти обясня - първо, аз съм много смела, второ - приказки съм чела и оставих разни знаци по дървета и трънаци. Изрисувах си ръката върху ствола на елхата, на брезата тоалета украсих с две-три райета, в оня рошав храсталак боднах станиолен флаг, да не казвам колко клонки веят листи от бонбонки...

- Оле-ле, каква бандитка! - ахна Зайко - Уж е с плитки! Ей сега ще я науча - плитките й ще усуча!

Изведнъж Немирка се обърна и ушетата на Зайко зърна! Втурна се стремглаво във атака и след миг разгърна храсталака! На гърба й - шарена торбичка ситно-ситно мърда със ушички!

- Гледай, Тумбалачко, нося плячка! Има-няма два-три килограма... Представи си този пухкав гост печен и полят с обилен сос!

Чул това, Кълвачът-журналист, скрит добре зад сочен буков лист, бързо напечата новината и отлитна тихо в мрачината. Кацна чак във “Ягодов копнеж”, дето със бодил от таралеж Вълчо зъби чистеше засмян пред купчинка кости от шаран. Лиса вестоносеца покани, махна на готвачката Мецана, натъкмена в кухненска премяна и извика:

- Мецо, новини! Мигом на светулките звъни!

След минутка всички се събраха под Лисанкината топла стряха.

“Важно! Важно! Пресни новини!
Жълта преса - горски клюкини!
Заекът-разузнавач е в плен,
от нашественици похитен!
Те са двама - малчуган и дама.
Той е пъзльо, ала тя - опасна,
малко симпатична, много бясна!
Призовавам горския шериф
да покаже нюх на детектив -
страшните бандити да открие
и срама на Зайко да изтрие!”

- Ау-у-у! - Вълчан сирената си включи. - Гледайте какво ще им се случи! Светофарчетата - бързо по местата! И да не заспите сред листата!

- Е-е-е, шерифе, - тънко се обади и изгря една светулка млада. - Ние денем спим, а нощем бдим. Вижте докъде се е простряла светещата горска магистрала!

Вълчо, Ежко, Меца и Лисана зяпнаха, от светлина обляни!

- Като че самият Млечен път паднал е в зеления ни кът! - ахна Ежко и захърка тежко.

- Хуквам в акция! Ще върна Зайко! - Вълчо скочи в свойта таратайка.

- Аз поемам скромната задача - със криле изпърха и Кълвачът - пътя на шерифа да показвам, всяка новина да отбелязвам...

В този миг Немирка със закачки целеше в сърцето брат си Ачко:

“Тумбалачо-лачо,
с нос като палячо -
кръгъл, зачервен
и от страх вдървен...”

- Хайде! - викна Мирка присмехулно: - По-чевръсто, че ще те търкулна и ще спреш ей там чак, в буренака, дето Кумчо Вълчо зъби трака...

- ...А-у-у-у-у!!!

- Оле-ле, с-сестричке, с-стига в-вече! - Ачко ужасено запелтечи. - Виеш като истинска вълчица, искаш да остана без душица!

- Ачко, я недей се подиграва! Ти ли измуча, подобно крава?! - дръпна го Немирка за ръкава.

- Аз ли? Ама ти, нали... О, мамо-о! Знаех си, не е на ужким само! Нещо вие, свети, приближава! Змей е, д-дракон, ...н-не- ламя триглава!!

- А-у-у-у! - Вълчан колата си паркира. - Как обичам детско шишче с бира... Хо-хо! Здрасти! Само се шегувам... всъщност идвам да ви арестувам!

- Шегаджия си, така ли... Ясно. Аз пък съм безстрашна и опасна!

Ей сега в носа ще те уцеля и ще ям мезе от вълк в неделя! - процеди Немирка с устни свити и към Вълчо камък запокити.

И се почна една, ...не е за разправяне - щуро преследване, падане, ставане, писъци, плач, молба след закана... Кой кого гони? Кой кого хвана?

На ръмжащо кълбо се търкулнаха всички! После Ачко изхлипа:

- Къде си, сестричке?

- Тук, зад теб съм “юнако”! Защо не помогна? Ох, не знам дали Вълчо или брат си да погна!

Мълком Кълвачът с въже ги овърза, а на шерифа главата превърза...

И шерифът сив мустак засука:

- Хайде, живо, че заспах от скука! Тъмно е, а има доста път...

- Но къде ни...

- Водя ви на съд!

Тук Кълвачът очила намести:

- Литвам да разнасям нови вести... Някои в началото се перят, пък подир като листа треперят...

Към Немирка после метна поглед леден:

- Най-добре се смее, който е последен.

Преди изгрев всички с нетърпение в “Буков лист” четяха съобщение: “Престъпниците заловени. Точка.

На съд ще ги изправим! Без отсрочка.

Момичето се хвали, запетайка,

че в сос ще поднесе горкия Зайко.

Приключвам с коментара... многоточие...

Какво безочие!!!”

- Какво безочие! Какво нахалство! Да ги изгоним от зеленото ни кралство! - викнаха животните задружно.

- Ще сторим туй, което е нужно, - екна глас всред свистене на гуми. - Отдръпнете се... без много думи! - и шерифът изскърца спирачки. - Туй Немирка е, туй - Тумбалачко. Хей, Кълвач, прочети им правата!

- Аз?! Защо?

- Теб те бива в словата.

- Ще опитам,... макар че ме плаши таз игра на “Стражар и апаши”!

Мирка тихо през зъби изсъска:

- Със перцата ти пода ще лъскам! Кой нарече “Кълвач” тази гъска?!

С тези думи изчерпа търпението на населението. Животните побързаха и ги вързаха. Изправиха ги зад едно бодилище с табелка “Съдилище”. Светулките ги обградиха, с прожектори ги осветиха. Кълвачът им изчете правата, скрит в тревата:

- Имате право да мълчите и да не говорите, да се срамувате, да не спорите, да изслушате цялото обвинение и да поискате извинение.

Точка първа: ”Нанасяне на телесни повреди”. Нали, съседи?! - отрони капка смола една ела.

- Да, да, да-а-а! - заскрибуцаха с клони дърветата. - Вижте брезичката, клетата,... кората й съхне, може би ще издъхне! По вина на момичето лошо, което по стъблото й с нож издълба пет райета!

- С ръждив пирон си очерта ръката връз ствола на елхата! Сега бодличките й капят пожълтели, зелената й рокля остана без дантели... А някой ден навярно ще се събуди гола! - промълви високата топола.

- Тази злосторница ми оскуба косата, пардон, листата!!! Погледнете, сякаш съм плешива! - изплака дивата слива. - А бях красива!

- Ами ние...да не би да сме циркови артисти - накичени с хартийки, вместо листи! Този тук е от ментов бонбон... - засрамен бук наведе клон...

- А този пък - от “Карамел” - млад дъб избоботи с глас дебел.

- Всички ни нарани и направи за смях! Заслужава пердах!!!

- Ах, ах, ах - Немирка се усмихна насила- май съм попрекалила...

Тумбалачко до нея трепереше цял, от тебешир по-бял.

- Аз предлагам за назидание друго наказание. - Ежко се натаралежи, тоест, бодли наежи - на левия й крак, отпред, ще избоцкам своя портрет... Нека узнае какво чувство предизвиква такова изкуство!

- Имам по-добра идея, ще ви разсмея! Тези плитчици черни никак не са модерни. Толкова са... едноцветни, ... банални ... Предлагам ви нещо гениално - да направим на малката дама прическа “Шарена слама”!

Тъй рече Лисана и захвана:

- Хайде да опитаме - плитките разплитаме... После кичур по кичур тупираме, без да спираме... Чакаме малко вятър да духне, за да може косата да бухне... Така-а... А сега, поради липса на шноли, ще ползваме станиоли. Тук - червен, там - зелен, над ухото - искрящо синия... Вижте новата модна линия! Дръзко! Лъскаво! Аплодисменти!! Да чуя вашите комплименти!!!

- Жалко, че не може да се огледа... малко е бледа! Но иначе прическата е интересна... все едно гръм я е треснал!!! - рече Меца, в шепите прихна и добави: - Наздраве! Кихнах.

- Ха-ха-ха!- бликна смях на талази.

По врата на Немирка полази срам, от който й пламна лицето чак до гордия връх на нослето!

Тумбалачко реши да я утеши, ала съвсем утежни положението с изявлението:

- Нищо де, поне не си плешива, по те бива от дивата слива...

- Точка втора, - шерифът оголи зъби - в торбата й няма гъби! Зайо Байо, в плен уловен, там трепери, от страх задушен!

Таралежът торбата отвърза. Заекът рипна бързо:

- Почти бях престанал да дишам!... Криминален роман ще напиша!

Към Немирка подскочи и с пръст я посочи:

- Тя е, ...макар и с прическа бурна... Познах я... дърдореше нещо за фурна! Обвинявам я в отвличане и опит за изпичане! Нека види сега как се става палач на един... разузнавач!!!

Вълчан разкопча риза, смигна и се облиза:

- Мецо, накълцай свеж магданоз - ще я преглътна даже без сос... Как ми се хруска червена бузка за закуска!

Тумбалачко се сети нещо, от което му стана горещо: “Ами, когато я смели... мойте бузи са по-дебели!!!”

Тогава се чу едно хлипане тайно и крайно необичайно! Немирка заплака. Нищо, че беше кака... Нищо, че беше смела, ...че приказки беше чела...

- Постъпила съм жестоко и се разкайвам дълбоко! Бъдете великодушни... Ние вече ще сме послушни!

- Простете, дръвчета! Простете, животни! - Ачко триеше длани потни. - Ние ще пазим гората от скитници,... занапред ще ви бъдем защитници!

Жителите на Гората първо се смълчаха, после заръмжаха, зашептяха, зацвърчаха:

- Да им простим! Да ги накажем! Да се сдобрим! Да ги размажем! Да ги оскубем! Да ги хруснем! Да ги погубим! Да ги пуснем!

...Накрая взеха единодушно решение:

- Опрощение!!!

- Плюс писмено извинение, отпечатано в следващото издание, - отсече Кълвачът без колебание и отлетя към издателство “Буков лист” като истински професионалист.

Светулките нахлупиха качулките и загасиха фенерите:

- Знаете къде да ни намерите... Вече е утро, значи трябва да спим, ако искаме пак да блестим!

Меца разкърши кости:

- Да поканим нашите гости на порция ягоди с мед!

- За мен, ако може - пет!!! - Тумбалачко примлясна сладко.

- Похапни,... похапни си, братко! - Немирка нагази в росата и му разроши косата.

- А-у-у! - шерифът поведе Лисана и под ръка я хвана. - Ще танцуваш ли с мен, хубавице, най-красива от всички лисици?!

Зайо заекна:

- Не че нещо ми пречи, но... в менюто има ли “Заешко печено”?!

- Друже, специално за тебе сме взели рецепта за торта... от зеле!

Екна смях, а пък Ежко, пак в дрямка унесен, се прозя и подхвана песен:

“Цяла нощ Кълвачът чука
в твърдатса кора на бука...
Тази приказка написа
и допълни послеписа,
че сърцето на Гората
е в дървото и в тревата,
в чуруликащите птички,
и в мецани и в мушички...
А поуката каква е,
вярвам, всеки вече знае!”