Петьо спинка и сънува как ботушите обува, как на двора се завтича, снежния човек облича в някакво елече старо и се мятат през дувара.

- Снежко мили, помогни ми! Пътя верен посочи ми! Знаеш откога мечтая със маймунка да играя. Мама нищо не разбира, даже вече се нервира и на моето желание ще отвърне с наказание. Твоите снежинки бели, вярвам, вредом са летели и преди да кацнат тук, може в джунглите на юг да са били неведнъж като звънки капки дъжд. Пък маймунките са сврени тъкмо в джунглите зелени! Та те моля от сърце...

- Да се хванем за ръце - снежният човек отвърна и момченцето прегърна. - Коледа е утре, друже, затова ще ти услужа. Коледа е ден на дните - в него сбъдват се мечтите! Ще ти подаря маймунка - щура Мунка-коледунка! Само да ни провърви, ще сме тук преди зори.

- Супер!... Чакай, че шейната май остана пред вратата. Ще я взема - няма как без шейна сред този сняг.

След минутка под луната двама яхнаха шейната и се вдигна подир тях светъл облак снежен прах.

Скоро стигнаха гората и внезапно в тишината сепнаха ги странни звуци.

- Някой хълца и скимуца! Някой зъзне и къркори!

- И на заешки бърбори... Петьо, да поспрем за кратко?

- Същото си мислех, братко.

- Гледай, в храстите пред мене...

- Виждам! Светлинки червени! Марсианче от Луната!

- Ти пък! Я слез на земята! Виж ги - мигат и подскачат, крият се, което значи...

- Шшшт! Брътвежът продължава и към нас се приближава!

- Озззеле, зззайчице! Гладно зззагивам! Никъде зззорковче тук не откривам! Ще се стопи като бяла снезззинка моята пухена бяла гърбинка.

- Снежко, но това е, май че, малко прегладняло зайче? Хей, приятелче, ела!

- Зреййй! Зззовореща метла! - Зайко смаян издърдори и очета ококори.

- Зайченце, не се плаши, Снежко ще те утеши - рече снежният човек. - Имам за глада ти лек. Виж къде е посаден морков вкусен, замразен.

Петьо зяпна изумен:

- Но това е твоят нос?!

- Петьо, много мил въпрос! Аз без нос не ще загина. Даже, може без ангина да изкарам студовете. А пък зайченцето клето не напълни ли тумбака, пролетта не ще дочака.

- Ура! Ура! Благозззаря! От нетърпение зззоря! - подскочи Зайко, вдигна лапа и сладко моркова захапа.

- Навярно има хубав вкус? Чуй само, Петьо...

- Хрус, хрус, хрус... - отекна весело гъстакът.

- Да тръгваме, че път ни чака!

След миг потънаха с шейната в съня искрящ на планината. По преспи, хълмове, баири чертаха лъкатушни дири. Внезапно вятърът изсвири:

- Фиу, фиууу! Внимание, човеци, че бродят в планината меци! Една от тях е зла стръвница и се облизва за дечица!

След вятърното изречение настъпи страшно напрежение. Шейничката си Петьо спря и в снежния човек се взря:

- Ти чу ли туй, което аз...

- По-тихо! Гледай онзи храст - кафяв е, без следа от сняг...

- Муцуна има, рунтав крак...

- Към нас зловещо се прокрадва! Вместо метла ми трябва брадва! - извика Снежко вледенен. - Това е мечка, стой зад мен!

- Оная, гладната стръвница?!

- Ще я направим на мекица! Но първо, както му е ред, да я почерпим сладолед! - намигна Снежко на момчето и изшептя: - Не бой се, Петьо! Кой снежни топки в двора прави като гюллета обли, здрави?

Детето мигом се досети и погледът му плах засвети. Запретна пъргаво ръкави и Меца с топка сняг задави. След него Снежко метна тежко към десетина ледни буци - същински ледени юмруци!

- Ще стане тя на пух и прах! Ще помни снежния пердах! - крещяха двамата през смях. - Поклон пред снежната стръвница, на девет планини царица!

- Ама... по цялата поляна дори снежинка не остана! А тя ръмжи и още шава! Пристъпи ли, не знам тогава... Като кюфте ще ме излапа! - момченцето уста прехапа. - Едничка топчица да можех...

- Кой тук напразно се тревожи? Едничка топчица ли рече? - за миг елечето съблече добрият Снежко и добави: - Без лявата ръка се справям. Не бой се, не остава рана. Метлата с дясната ще хвана, а ти обезвреди Мецана! Побързай, че със зъби трака и тръпки ме побиват в мрака!

Тъй от бедата се спасиха. След малко Петьо каза тихо:

- Чудесно е да имаш брат в огромния опасен свят.

А Снежко, цял порозовял, усмихна се:

- Снегът е спрял. И имам южни новини - дойдохме в топлите страни.

- Какво? Къде? Ама кога...

- Току-що. Слушай ме сега. Наблизо е реката Нил, което значи...

- Крокодил?!

- Не се плаши, не се плаши, а отвори добре уши! Тук няма нужда от шейни - те не пътуват по вълни. Надявам се, че си разбрал...

- Ще правим от шейната сал!

- Чудесно! Ти си ми умник! И пътешественик велик! - похвали снежният юнак безстрашния хлапак-смелчак.

По мириса на вечно лято откриха пътя към реката. Полека сала потопиха и върху него се качиха. Водата - разтопено злато, поред загребаха с метлата.

- Хей, Снежко, братко, ти видя ли - край нас прелитат папагали?! - посочи Петьо с пръстче горе. - Единият дори говори!

- Говори? - Снежко се ослуша. - Дали ще стигнем скоро суша? Здравейте, мистър папагал! Наблизо бряг да сте видял? А малка, палава маймунка, на име Мунка-коледунка? Къде, къде? Лиани сини... Жонглира с вкусни мандарини... Аха, разбрах... Да, туй е сал. Със здраве, мистър папагал!... Такааа, не бива да се мая, ще трябва карта да чертая.

- Защо пък карта, нали там... Нима ще ме оставиш сам?

- Защото слънцето изгрява, а знаеш, то ме изморява. Да видим...

- Нямаме хартия. И моливче не ще открия - оклюман Петьо промълви.

- И аз тъгувам, но уви... Повярвай, ще измислим нещо, преди да стане по-горещо. Например, копчета не искам - те трябват, ако имаш ризка. А с въглен чудно се рисува.

- Ей, Снежко, я недей хитрува! И как без листи ще чертаеш?

- На бас, че можеш да познаеш! На сала дървен по дъските...

- Ох, кой ме драсна по петите? - изписка Петьо изведнъж.

- Опасност! Дръж се като мъж и не показвай капка страх! Огромен крокодил видях, със зъби, колкото скали...

- О, майчице, дали боли?!

- Спокойно! Гледай как се мята наместо копие метлата!

Щом лакомият крокодил изплува от реката Нил, раззинал страховита паст и хлопна зъби: храс-храс-храс, метлата изфуча за миг и се разнесе боен вик:

- Яж, лакомнико и помни - мирувай в тъмните вълни!

- Улучи, Снежко! Ти улучи! Чак в гърлото му я забучи! - запляска Петьо с облекчение.

- Спасихме се. По мое мнение метлата даже му отива, че страшната му челюст скрива. Стърчи тук-там, ала по мрак това ще мине за мустак.

Тъй крокодила победиха и по реката продължиха. Не мина час и половина - пред мандаринова градина пристигнаха и Петьо рече:

- Успяхме! Стигнахме, човече! Защо не отговаряш, Снежко?

- Ох, имам слънчеви болежки!

Уплашен, Петьо се обърна и снежния човек прегърна:

- Но ти ужасно се потиш! О, моля те да издържиш!

- Приятелю, ще те оставя... Нататък сам ще се оправиш. По картата се ориентирай...

- По картата ли? Не умирай!

- По картата... Едва успях... Дървото с кръстче зачертах... И знай, че Мунка-коледунка е най-щастливата маймунка! Мечтая да се видим трима...

- Кога?

- През следващата зима.

След миг под ярките лъчи проблесна локвичка с очи.

- О, Снежко миличък, прости! Заради мен остана ти без копчета и без ръчичка, без нос, усмивка и метличка... Кажи ми как да продължа и как за теб да не тъжа? - захълца Петьо от сърце, закри страните си с ръце и плака, плака, плака, плака, додето се събуди в мрака.

- Къде съм? - взря се той навън. - Прозорец, бор... Било е сън... Било е сън?! Ама тогава... На изток вече зазорява... Ще ида в двора да погледна... А! Върху нещо странно седнах. Хм! Я, какво ли е това - опашка, лапички, глава... Уши и плюшена муцунка... Познах те - Мунка-коледунка!!! - разсънено, детето викна.

Засмяна, майка му надникна, пристъпи и запита мило:

- Какво подаръче е скрило на Дядо Коледа джуджето, че тъй е радостно момчето?

- Маймунка-коледунка, ето! - веднага Петьо я подаде, ботушките за миг извади и излетя като стрела, наметнал две одеяла.

На двора Снежко, цял и бял, наместо морков с портокал, навири тумбесто носле:

- Честита Коледа, братле!

Детето го прегърна здраво и чу отчетлив звук отляво: туп-туп, чук-чук, туп-туп, чук-чук...

- Навярно песен на капчук... - прошепна Снежко, свел лице.

Но Петьо кимна:

- Не, сърце.

След туй, забравил лед и мраз, подскочи и запя на глас:

Не е ли е хубаво, когато
в сърцето ти сияе лято
и топлинка за трима има,
дори сред най-сурова зима!
На Дядо Коледа джуджето
донесе нещичко, което
не се продава на пазар -
приятелство получих в дар!

На прага майка му се смръщи:

- Настиваш, прибери се вкъщи! Вижте нашият юнак как целува топка сняг...

Петьо й отвърна, вперил поглед мек:

- Може да е снежен, ала е човек.

А после се прибра послушно и Мунка-коледунка гушна.

- Май Дядо Коледа улучи - мечтан подарък днес получи? - наостри майка му уши, додето Петьо изсуши.

Детето викна с поглед ясен:

- Подарък най-най-най-прекрасен!

На Мунка-коледунка смигна и над главата си я вдигна.

- Нещо, струва ми се, крие! - мама чуди се. - Дали е...

Но какво ли Петьо крие, знаем само аз и вие.