Мая Дългъчева - Чико и Рико

ЧИКО И РИКО

Чико и Рико са две врабчета с пъргави крачета.
Излюпиха се заедно в гнезденцето меко,
заедно в небето се носеха леко,
заедно търсеха денем зрънца,
заедно спяха, свили крилца...
Даже щом Чико запееше: - Чииик...,
Рико мигом довършваше: - ...рииик!
И никой не помнеше приятелство
по-велико
от това на братленцата
Чико и Рико.
Но веднъж, додето се люшкаха на едно клонче,
под дървото мина старец на конче,
без да усети как от торбата
някакво залъче тупна в тревата.
Ала Чико го зърна, надолу се спусна
и извика:
- Ама че хапка вкусна! Ммм, как ухае... И сиренце има!
Охааа, ще си похапна за трима!
Ще си напълня тумбака догоре!
- Тъй ли? - блъсна го Рико. - Какви ги дърдориш?
Този залък препечен, братленце, е мой!
Чико настръхна: - Искаш ли бой?
Аз пръв го видях как пада в тревата!
- Пък аз го подуших още в торбата! -
Рико накокошини перушини.
Чико закряска и с криле запляска!
Сбориха се в прахоляха, смачкаха синчеца, мака
и така се накълваха, че едва не посиняха,
а сред гъстите им перушини
се издуха тумбести цицини!
През това време
сто мравчици в стройни редички,
без да се карат, орониха залъка на трошички
и една подир друга в мравуняка близък се скриха.
И си похапнаха дружно - мирно и тихо.
А когато врабчетата, задъхани, спряха,
от залъка даже троха не съзряха.
Тогаз Чико и Рико се спогледаха
и засрамено главички наведоха.
Чико рече: - Вместо да се гневим...
Рико кимна: - ...можехме да го поделим.
- И щяхме и двамата да ме сити...
- Пък сега сме и двамата с цицини по главите.
Така врабчетата разбраха самички,
а после казаха и на другите птички,
че ако някой с някого иска да спори,
нека опита да поговори,
защото когато се стигне до бой,
всеки е с рана, но никой - герой.