КАК ДВЕ ОБУЩЕТА СИ ОТКРИХА КРАЧЕТА

web

На рафта в един магазин за обувки,
сред лачени дами с изискани джувки,
господа с етикети и строги бомбета,
сред джапанки, чехли, пантофки
и маратонки, готови за тренировки,
се мъдреха чифт обувчета малки
като залъгалки.
- Вижте ги тези шушулки с оплетените вързулки... Кой ще ги купи, горкичките... -
присмиваха им се всичките.
Тъгуваха двете братлета и мечтаеха за нечии палави крачета.
- Слушай братленце, тука всеки се пука от скука - рече обувчето дясно.
Лявото кимна:
- Ясно! Да избягаме от магазина и да заминем в чужбина!
Речено-сторено - изтопуркаха на земята
и туп-туп - тихичко се промъкнаха през вратата...
Вървяха, вървяха, през улици и тротоари,
край токчета, гуменки и галоши сбръчкани, стари,
край пантофки момичешки и кецове на момчета,
но нийде не срещнаха чифт боси крачета.
Най-накрая
решиха да хванат трамвая.
Пътуваха чааак до ей там, където
се ширваше вече полето...
Насред полето едно зайче бяло с топка се бе заиграло.
- Яяяя, какви обувчици леки - тъкмо за моите лапички меки! - Зайко си рече. - Е, сега вече топката до насита ще ритам, без да си боцкам в трънака петите!
И скача, и рита, и вкарва голове, додето двете обувчета нови заприличаха на мекици.
- Направи ни на терлици! - лявото се ядоса.
- Нека си рита босо! - дясното се изхлузи и в тревата се потътрузи...
Избягаха двете братлета
от Зайовите крачета,
бродиха, скитаха из нивята,
додето пред тях изникна гората.
А пък в гората, момичета и момчета,
знаете - живеят мечета.
Едно от тях, с криви крачета, жално въртеше очета -
лапите му бяха покрити с рани -
от камънаци и клечки издрани...
- Яяяя, добре сте дошли, обущета, при мечовите крачета! - рече Мечо и мигом напъха лапи, тъй, както си беше - бос, без чорапи.
- Ама че смрад! - дясното обувче кихна.
Лявото охна и криво се усмихна:
- И нокти... Кожата ми пробиват!
- Ох, тези обувки май страшно убиват! - Мечо изпъшка и се ядоса. - Май по-добре е да ходя бос, а?
- По-добре, по-добре! - обущетата рипнаха и през тревите припнаха.
- И да си купиш чорапи!
- Да си измиеш мръсните лапи!
- А, и ноктите да си изрежеш, че сякаш ни газиха таралежи!
...Избягаха двете братлета от Мечовите крачета,
бродиха, скитаха из гората,
додето видяха в далечината
едно малко селце да кротува.
- Ти чу ли туй, дето се чува? - лявото дясното сбута и му прошепна нечуто:
- Шшшш, чувам едно гласченце, което е май... на детенце!
Хукнаха двечките като стрели
и спряха чак в първите махали.
Само че, вместо детенце,
грух-грух! - ги посрещна... прасенце.
- Грух-грух-грух, те сега ви обух! - грухна прасето и след малко до шията
обущетата газеха в калотията.
- Майчице! - дясното подсмръкна. - Оттук не можем се измъкна...
- Така е - лявото джвакна. - Оттука ще ставаме само, братле, за боклука...
- Сякаш сме бродили из комина...
- А бяхме тръгнали за чужбина...
В това време едно детенце с малки крачета
гонеше в двора врабчета....
- Ей, Грухчо, такива хубави обущета не са, за да ги мърлят прасета! - детенцето пръстче размаха. - Я да си шляпаш без тях, а?
... И обувките в ръцете му се озоваха.
Изчегърта калта от подметките полека,
избърса ги то с една гъбка мека,
изпра им вързулките, лъсна нослетата,
обу си чорапки и хоп! - на крачетата...
И днес, ако чуете някой да тропа
тъй, че се чува в цяяяла Европа,
да знаете - туй са онези малки
обувчета, смешни като залъгалки...
Тропат от радост в една детска градина,
без да се сещат дори за чужбина,
защото, момичета и момчета,
си откриха най-добрите крачета!

© Мая Дългъчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.04.2008, № 4 (101)