НА РАЗСЪМВАНЕ

web

Премиерът се събужда, но не му се става,
стиска неповикани очи - под бял саван.
Синьото безмълвие го приласкава,
сякаш в стаята му някой е излял мастило.
Мисли си в просъница, че пак е сам,
пак ще трябва да поправя счупената си държава,
без да има части и добро лепило.
Стиска омагьосани очи, но е призван.

А какво ще бъде, ако някой ден не се събуди?
Хладна празнота и гъвкав мрак.
Няма нищичко да има. Слепи пеперуди
трескаво ще обикалят в свободата,
жив ветрец ще гъделичка неподвижния му крак,
торен бръмбар ще излезе вън да се потруди,
може би по навик ще размаха щипалата,
ала смисълът ще се покрие с черен сняг.

Няма, няма страшно - премиерът оживява,
вече го очаква жаден неговият свят,
вън потропва нервно специалният агент...
Премиерът се изправя, в тежък ход излиза,
яхва необяздения вятър,
вдига се към облаците по небесна риза
и започва да поправя счупената си държава
с великански кървав инструмент.

© Пламен Дойнов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.10.2020, № 10 (251)

Други публикации:
Пламен Дойнов. Влюбване в диктатора. София: ИК "Несарт - Милен Миланов", Кралица Маб, 2020.