Нейното лице веднага
тихо се зарумени,
тя ръката си протяга,
нещо за да отстрани.

Виж как тя се поизвива,
силно дъха и завчас
със ръце гърди покрива,
нещо бъбли с полуглас.

Да, тя бъбли, тихо шушне,
тъй зефирът си мълви,
листове кога полюшне
ил високите треви.

Тоя шепот да опиша
никога не ща умя:
тук, приятелю, въздиша
млада, хубава мома,

що в съня си чуден, златен
гледа сладостни неща -
че един младеж приятен
я цалува по уста.

И който, без да иска,
пълна с упоенье тук,
до гърдите си притиска
тоз безплътния съпруг.

О, блазе й, че сънува
такъв сън безценен, мил!
Ала по-блазе томува,
който го е причинил!