Всички пухчета от глухарчета,
от памучните треви,
от тръни,
от спомени.
Всички те политат
преди думите,
но като тях -
невъзможни,
люлката да залюлеят,
мрежата на наратива,
оплетена от дати, имена и дни,
от спомени и пътища -
Почти реални - в друго време.
Паралелно.
Ръка в ръка -
и обич и омраза.
Отиват си от мен
и музиката ме обгръща.
Безкрайно субективен
ще бъде предговорът същи.
И няма да им позволи отново тук да се завръщат,
и книгата ще бъде обградена от хиляди бодливи телове,
за да не могат да я прочетат.
Да я достигнат,
да не могат.
Всички пухчета, глухарчета, памучени треви, писма, очи, мечти -
едно след друго - да си
тръгват.
И нека бъде край.
И слово.