Биньо Стоянов Иванов е роден на 16.01.1939 г. в с. Бараково, Кюстендилско. Завършва ВИИ в София (1965). Работи в промишлено предприятие в Кюстендил и в местния литературен печат. Първите му публикации са от 1958-59 г. ("Родна реч"), в периода 1961-64 публикува епиграми в "Народна младеж". След 1967 г. публикува стихотворения в "Пулс" и "Литературен фронт". В началото на 80-те участва в радиопредавания на "Свободна Европа" и "Дойче веле". Първата му поетична книга, "До другата трева", излиза през 1973. Следват "Над полето, сред небето" (1979), "Навярно вечно" (1980), "Природи" (1985), "Стихотворения" (1989, 2004), "Пътешествието на бабините очила" (детски стихотворения, 1989), "Си искам живота" (1993), "Часът на участта" (1998), "Биньо Иванов, представен от Енчо Мутафов. Стихове. Избрано" (2004). Посмъртно е носител на Специалната награда на Сдружението на българските писатели. Умира през 1998 година.

ПОЕЗИЯ

Книги
  Стихотворения
  Биньо Иванов, представен от Енчо Мутафов. Стихове. Избрано

КРИТИКАТА ЗА БИНЬО ИВАНОВ

Десислава Неделчева
  Биньо Иванов и Орлин Тодоров: съдружието на далечността
Добринка Корчева
  Bin Yo и българският баладичен йероглиф Yo
Енчо Мутафов
  Изначалното и после

© Електронно издателство
LiterNet, 2004