ДЪЖДОВНИ ЕРАТИКИ
(цикъл)

I.
дъждът пие в небесната кръчма

в шадравана на избягалите затворници
сервират само ромолящи сънища

дъждът пие в небесната кръчма

мълнии
диви свободни и кратки
кръстосват спомени
по венериния хълм на луната

дъждът пие в небесната кръчма

в ромолящия призрачен сън
проблясват хълбоците на звездната блудница
с имена на месоядни цветя

дъждът пие в небесната кръчма

някъде долу в тъмното проблясва нетърпеливо
пенснето на дебелата стара земя

време е господи

II.
с луната вървим един срещу друг
по ръба на шадравана
в ромолящия призрачен сън
събличам в полуда наедрялата блудница
пияният дъжд задъхано срича след мене
имена на месоядни цветя
диви свободни и кратки
някъде долу в тъмното проблясва кърваво
пенснето на нашите спомени
време е господи

III.
някъде долу в тъмното
в подивялата градина на моята душа
жената която обичам
е шадраван в рококо
аз съм строго килната статуя на бог
сред поляна
от месоядни цветя
понякога
с пияния дъжд идва луната
наедрялата блудница на нашите спомени
заваляват тихо
петната от призрачната й нощница
покрай дъха ми минават
диви свободни и кратки
после стихват в шадравана
до кръв почервенели
време е господи

© Емил Милев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.11.2004, № 11 (60)