ВАСИЛ ПОПОВ
=============================

Васил Стефанов Попов е роден на 29.07.1930 г. в с. Миндя, Великотърновско. Завършва гимназия в София, Следва известно време право в Софийския университет. Работи като редактор в периодичния печат - "Наша родина", "Отечество", "Народна култура", "Литературен фронт". Журналистическата му практика преминава сред строителите на Девня, Мадан, Рудозем, Батак, Кремиковци. Пътува в Куба и в страните от Южна Америка, СССР и Западна Европа. Дебютира през 1952 г. Изявява се предимно като разказвач и романист, пише есета, публицистика, драматургични творби, сценарии. Сред по-важните му книги са: "Човекът и земята" (1962), "Корените" (1967), "Времето на героя" ( 1968; 1979), "Това красиво човечество" (1971), "Спокойствие" (1972), "Вечни времена" (1973), "Зеленият тръбач" (1975), "Корените. Хроника на едно село" (1975; 1977), "Низината" (1977; 1979; 1984), "Слова" (1978), "Дайкири. Разкази за Куба" (1979), "Самолет от Цюрих" (1980), "Оставете балкона отворен" (1980). Умира на 12.10.1980 г. в Пловдив.

Разкази
  Лунна нощ

В превод на Рада Ганкова

Разкази
  Noche de luna

* * *
Критика за Васил Попов

© Електронно издателство
LiterNet, 2004