|
Настройки:
Разшири
Стесни
|
Уголеми
Умали
|
Потъмни
|
Стандартни
МАЙКАТА На събора, дето всеки път В църквата или на двора вън, В кръчмата на сватбения пир, Вредом, непрестанно, час след час Взима дял на хората в глъчта, Там е, дето и стражарят бди Щом селякът нощем в пот облян А жена му рожбата зове, Рано заран, плъзнат ли мъгли Вредом, непрестанно, час след час Всеки вижда сивата глава - Тя се вглежда, дири със очи, В погледа й все живее той - Мълком пита всяко същество, На площада често до зори Образът й сякаш не е сам. Вредом, непрестанно, час след час Няма тя да се успокои. 1919
© Йоханес Р. Бехер |