ЧАСОВЕ НА ЛЮБОВТА

web | Светлината на света

Очите ми пренесоха
едно дърво през небесата
и пред дома ти го издигнаха; и в сянката му
се пробуди ти, в часа, когато слънцето
с припламващ гребен
запристъпя през росата върху покрива,
зачака над дървото първите ти думи:
          Мой братко, слънце,
          над дървото на любимия, тъй близо.

Лека и красива,
очите ми те вдигнаха от злачната трева,
очите ми те грабнаха далеч от сенките
изпод дървото, в светлината
през утрото и пладнето до устните ми;
слънцето с проблясващ гребен те сподири,
зачака в дланите ти думите за мен:
          До устните ми
          живият ти дъх, тъй близо.

От дланите ти
литна слънцето по здрач,
над стари облаци зачака,
в мрака стъпило,
далеч сред стихналите сенки на дървото ти
зачака слетите в един дъх твои или мои думи:
          Нито поглед, нито сянка
          не ще ме разделят от устните ти.

Очите ми пренесоха
пълни с вятър кичести гори през небесата
и ги издигнаха покрай постелята ни; в сенките им
невидими лежахме, и когато слънцето
с угаснал гребен
пропълзя под сивия клонак и там
зачака полунощни твои или мои думи,
          но в нашите гори
          мълвеше само вятърът.

1969

© Кристоф Мекел
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.12.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008