ПЪРВИЯТ УЧЕБЕН ДЕН

web

Петнайсти е, и пак Септември
и никак той не е обикновен.

Той весел е, макар че е наверно
и най-сериозният, тоз пръв учебен ден!

А Магда пак се цупи, даже плаче:
- Не мога да пиша, да смятам задачи,

печатните букви на своето име
познавам, но другите... Мамо, пази ме,

не пускай ме още в училище, мамо,
а скрий ме отново зад твоето рамо,

че там ще се смеят - учителка строга
ще иска да зная перфектно урока...

- Ах, Магде, момиченце мое плашливо,
че кой отведнъж е прописал красиво?

Кой иска от тебе във първия час
роман да четеш с изразителен глас?

В училище първо ще пишеш лулички,
урока ще сричаш по букви, по срички -

тъй, без да усетиш, до края на срока
от гладко по-гладко ще казваш урока.

Учителят, Магде, на мама прилича:
добър е, и ласкав, децата обича

и води ръчичката малка, неука
във новата, сложна, но нужна наука...

А Васко наопаки: всичко си знае,
окръжност дори със пергела чертае,

чете "Оцеола" и други романи,
и свири на флейта, фагот и тимпани.

- Защо на училище - пита - да ходя?
Готов съм и тъй да навляза в живота!

- Защо ли? Сега ще ти кажа, юначе,
не учим в училище само задачи,

уроци и песни, а учим се също
да бъдем добри и навън, и във къщи,

та всеки да бъде навред
достоен за своето време човек!

© Петя Караколева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.09.2006, № 9 (82)