БАЛАДА ЗА ОРЕЛА

web | Полюшвана от вятъра мишена

Къде си тръгнал под ледения януарски снегопад,
нещастнико, под мишница с озъбена от студ бичкия?
Седни до мен на масата и пий от чашата ми, брат!
И като гладни вълци сълзите си със ноктите да трием.

Души да разтворим и отрежем от нашите бедни пети
месо за орела, който отчаяно пада и пищи за пощада.
А после, когато стихне кръвта и снегът се стопи,
накуцвайки, все ще стигнем тълпата, заляла площада.

Ще чуем, че е побягнало злото, но небесният свод
дори не се е пропукал от последните земетръси.
Навирил муцуна като бесен любовник над божия гроб,
човешкият род ще кръжи и дяволско семе ще ръси.

Завили в парцали свирепата болка на голата кост,
самотни и грозни, пак ще ближем накрая трохите.
Ако нямаме щастие, ще ни сритат от първия мост
с досада, тъй както гонят от голото теме мухите.

И няма да трепнат звездите за две тъпоглави овце,
обречени да хранят и топлят постелята на колача.
Човешко е да погалиш кожуха си топъл с измити ръце,
а псета по тъмни сокаци чуждите кожи да влачат.

Но стига!... Леденясахме вече и чашата нека строшим.
Върви да режеш дървата и изкараш поне за вечеря.
Горчива е нашата мъжка съдба и нашата плът ще горчи
и може дори да отрови, ако още не е отровен, орелът.

1986

© Йордан Кръчмаров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.05.2006
Йордан Кръчмаров. Полюшвана от вятъра мишена. Съставител: Сашо Серафимов. Варна: LiterNet, 2006