МОНОЛОГ НА КОТКАТА,
КОЯТО САМО СЛЕД МИГ ЩЕ СКОЧИ
ВЪВ ВУЛКАНА

web | Литературата - виртуални срещи

Ако има призраци
ще бъда
най-лошият от тях
Ако има паднали
духом аз съм
най-падналият от тях
Имам своите лоши
моменти на вътрешен
крясък стискане на
нокти и авесаломе аз
съм просто котка защо
се ебаваш със мен
и наистина с кръста си
заорах не съм вол не
съм добиче но кръста
направи дълга черта
в майката земя и спря
вол съм всъщност и
си имам своите лоши
демони в окови които
искам някой рицар да
отрови или отвори не
искам страх ме е от
свободата както твърде
ужасяващо е да получиш
всичко което си желал
изведнъжвръцететида
сестоваряткупподаръци
ипанделки натирибакоткодръж!
да парят треперещи в очакване
ръце които тепърва трябва да му
мислят защото нови илюзии ще
трябва да си нагодиш ненаситна
улична котка с
картонена паница се влача
с хиляди бълхи по улица
от шестнадесети век фантазия
от визия и звук аз съм фойер
верк от тъга искам да ми пода
деш ръка и в нея да има храна
аз съм освободен отвратен
трансцендент 25 грама душа
почти изритана на свобода
от недоволното ми тяло
излитам докато не му е
домъчняло. Не искам свирка
имах всички възможности
тоест имах нищо всеки закон
давал свобода да ти еба майката
всяко решение затваря пръстен от бъдещи
решения кой от всички пръстени
тук ме докара. Гадно живяхме
мама му стара

© Момчил Миланов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.06.2006
Литературата - виртуални срещи. Съст. Албена Вачева. Варна: LiterNet, 2006