ПИСМО НА ОЦЕЛЕЛИЯ ДО ЙОСИФ БРОДСКИ

web

След малко (отбелязвам за читателите на спомени)
слънцето ще се разбие зад отсрещните хълмове
малко пушек и денят ще е приключил
мъртвите прибрани
материалните щети отчетени
И все си мисля напоследък мишките
ме опитомяват и все си мисля
сигурно успяха
непроветрени стаи прекосявам
прочитам вестниците
и не се страхувам
изядоха свещта
после изядоха хартията
така отпадна идеята
да пиша дневник на носталгията.
Тук бряг където свършиха вълните
стъпало по стъпало
местните обсъждат реколтата и времето
снеговалежи незапомнени в предишните десетилетия
други пък разправят че било се засушавало
завчера всички птици
които гнездяха наоколо
отведнъж се вдигнаха и отлетяха
обсипвайки ни с курешки
не ги разбирам аз техните климати
нито езика им добре разбирам
труден говор
с много спазми в гърлото
Точно в осем гасят светлините пускат кепенците
слагат табели
затворено до следващия огън
отначало
или
затворено и в най-удобната ми дреха
или
затворено поради Мариана
и онзи гладен полъх по площада
подслажда виното часовника завърта
Тук казват местните (те знаят добре от пресмятане)
че първо свършва житото
чак после вятърът.

© Яна Букова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.02.2008, № 2 (99)

Други публикации:
Яна Букова. Лодка в окото, София: Херон прес, 2000.