МАРИ АН ОБИКАЛЯ ПО МАГАЗИНИТЕ
С КОСТЕНУРКАТА СИ

web

Днес ще направя успешни покупки, казва Мери Ан.
И утре ще разказвам за успешните покупки, които съм направила днес.
И вдругиден приятелките ми ще разказват на приятелките си за успешните покупки, които съм направила днес.
И така ще си осигуря добро настроение за три дни, казва Мери Ан.
Костенурката слуша.
Мери Ан пробва дрехи.
Колко бройки имате?, пита служителката от пробната.
Пет, преброява ги Мери Ан.
И петте безполезни, заключава.
Или малки, или скъпи. Или и двете, казва, поглеждайки в огледалото.
До обяд е премерила трийсет и пет парчета.
Служителката я гледа накриво.
Мери Ан се чувства все по-грозна.
Още пет, мисли си, и свършвам.
На тръгване благодари на служителката. Почти без дъх.
Сега грозотата й е обхванала вселената.
Втурва се по улиците и влачи костенурката след себе си.
Пет напълно еднакви блондинки раздават рекламни листовки.
Клонинги?, пита Мери Ан.
Не, просто следваме модата, отговарят.
И й поднасят една роза.
Благодаря, казва Мери Ан.
Сериозно изплашена.
Съществува надежда и за Вас, й казват. Усмихвайки се.
Точно от това се страхувах, отговаря Мери Ан.
Костенурке, прибираме се вкъщи, заповядва.
Светът днес е грозен и времето отива към дъжд,
а аз искам отново да се почувствам красива.
Не, искаш да се свреш отново в черупката си, коментира костенурката.
Млъквай, казва Мери Ан.

© Мария Зарифи
© Яна Букова, превод от гръцки
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.03.2007, № 3 (88)