ИЗГРЯ ЗОРАТА

web | Светлината на света

I.

Изгря зората на пазача с песента
и сепна дамата, която тайно
нощес лежа в прегръдките на мъж любим.

И в ясните очи посърна радостта.

Горчиви сълзи рукнаха безкрайно
и жално рече тя: "О, ден неотвратим!

Ти радваш всяка твар - защо ли не и мен?
Жадува всеки да те зърне, а от теб боя се аз:
не може милият ми да остане в този час,

че твоите лъчи прогонват го сломен."

II.

Денят напираше в прозорците без жал.
Тя трескаво заключи си вратите.
Но знаеше, че няма полза от това.

Любимата обзе любимия с печал.

Очите й намокриха страните
на двамата. Устата й смълви едва:

"Ах, две сърца сме ние, но в едничка плът,
неразлъчима е предаността, която ни събра.
Омаяна съм от любов, пламтя като заря.

Когато в мен проникваш, в теб съм всеки път."

III.

Мъжът помръкнал се сбогува с нова жар.
Телата им блестяха в полумрака
и сляха се, когато изсветля денят.

Разплакани очи - целувка с женски чар!

Така дариха си частица всяка:
ръцете и нозете голи, устни, гръд.

Та кой художник нарисувал би страстта,
с която обладаха се докрай - не би му стигнал дъх.
Гнетеше ги на грижата убийствения лъх,

но злобата отвред сразиха с любовта.

ок. 1217

© Волфрам фон Ешенбах
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.06.2008
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008