НОЩ

web

Каква луна е - ни звяр, ни дрямка,
излиза вятър - перчема бръсне.
Вървя по пътя - събирам сламки
и сам изтичам през своите пръсти.

И свири вятър, пищи в ушите,
звезди в комина метат с опашки -
с коси развени, с уста зашити,
фучат и ронят сълзи юнашки.

Ще каже някой - това е кино:
салона - тъмен, душата - здрава,
нощта е друго, нощта е вино,
макар че вино кръвта не става.

С горкото ехо - къде да седнем,
къде да денем гласа си свиден:
горите - голи, реките - бедни,
и всички люде - тънкообидни.

От канарата току ще падне
звезда с мустаци - едва наболи.
И аз ще видя звезди по пладне,
а в краен случай ще дойде пролет.

И ти сънуваш мигът случаен,
И все ме питаш - нощта къде е.
Нощта е дума, която зная,
но все не мога да проумея.

© Веселин Сариев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.05.2007, № 5 (90)

Други публикации:
Веселин Сариев. Пред края на кръга. Пловдив: Хр. Г. Данов, 1989.