Димитър Горсов е роден през 1939 г. в с. Долна Липница, обл. Великотърновска. Стихове започва да пише като гимназист. Оттогава датират и първите му публикации в сп. "Родна реч", Радио София и др. По-късно е обнародвал свои стихове във вестниците "Пулс", "Литературен фронт", "Народна младеж", в списанията "Септември", "Пламък", "Тракия", в алманасите "Море", "Струма", "Простори" и в други национални и регионални издания. Автор е на стихосбирките: "Като дъх и ласка" (1971), "Всичко на света" (1975), "Крехка вечност" (1981), "Черните бардове" (1994), "Мигове като градини" (2000), "Кафез за феникси" (2001), "Ранени притежания" (2003), "Ронливи повеи" (2004), "С лице в мравуняка" (2006), "Праг" (2007). За първата си книга "Като дъх и ласка" е получил "Награда за поезия и музика" (1972, гр. Дългопол). Два пъти е удостояван със "Специална награда за поезия" на конкурса "Пеньо Пенев" (гр. Севлиево"). Дълги години е работил като редактор в литературно-художествения алманах "Зорница" (гр. Габрово). Член е на Съюза на българските писатели.

Стихове
   Този дом е мил кът и далечна арена на детството...
   Прахът в праха свисти
   ...И тогава съзрях, че след сетния кораб е алена вече следата...
   Има някъде мълчания, които се разминаха с мълчанието ни...
   Не съм готов за този свят - от мен все в битки свлича кожи той...
   Река на времето ми, мен ли или случващото се отнесе ти?...
   Мое старо...
   С тези ръце мъртви птици съм носил...
   Люти априлски цъфтежи в ноздрите...
   Стихотворението

   Сенокос
   Мигове като градини
   Звезди
   В тези равнини вече няма вълшебства...
   Вятърът

* * *
Димитър Горсов в книжарница "Книгосвят"
   С лице в мравуняка
   Кафез за феникси

© Електронно издателство
LiterNet, 2001-2011