УРОК ПО ПИСАНЕ

web

Както бях половината свят прекосил
и на няколко още - перата сменил,

както ризата тясна дерях и на този -
и на вятъра - гърло след стадото козе,

както тичах и точех в петите си нож
и от лозе на лозе прескачах през нощ,

но в реката обратно да скоча не смеех
и в катрана на юли кипях и беснеех,

както бързах напред, а се носех назад,
сянка зърнах - и майка си в нея познах.

Беше в гръб, но през рамо така ме погледна,
че на люлката в двора ме прати да легна,
и въздъхна така, че изсъхна за миг
и на двора тревата, и моят език,

и така потрепери - с крилото си само,
че кръвта ми смрази до девето коляно.

А когато заспах, чух да казва: "Стани!
Милост няма за никой по тия земи.

Нито майчина реч, нито бащино име.
Тук ли искаш и тоя живот да ти мине?

Накъдето погледнеш - бодили и прах,
сенки бледи - и четина гъста по тях...

Само там, откъм двора, щурче се обади...
Ала брат ти и двора, и него продаде.

Вече друг ще го слуша - когато реши
и душата ти орех по орех троши,

и крилата на водните кончета пали,
и на твоето минало сенките гали...

Да ги гали!... Ти тук песента си изпя!
Свърши вече и вечната ваша делба.

Кой каквото можа да докопа - докопа.
Иде ред на голяма сеч - и потопа.

Утре сам ще останеш на целия свят.
Иде ред на плача ти по родния брат.

Само словото още не са ти отнели.
Само буквите в тъмното още са цели.

Стига прах си събирал на тоя таван
като къща без праг - и камбана без храм!"

И ме вдигна от сън, и вратата заключи,
и до съмнало букви да пиша ме учи.

© Георги Борисов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.04.2005, № 4 (65)

Други публикации:
Факел, 2005, № 1.