web

Най-сетне страницата е затворена
В класьора на отминалия ти живот
е прибран последният му лист
последната любима снимка
един солен капчук там е вкаменял завинаги
отнесе вятърът дима
на който тъй ухаеха косите ти
И пясъкът в часовника отдавна е изтекъл
към него ничия ръка не ще посегне за да го обърне
песъчинките през спойката на камъка не ще се позоват
може би единствено през процепа на тук и там отвъд
душите в бъдното ще се извикат
А мислеше че много ще е тъжно за последно
и че ръката ти ще се превърне в суха вейка
и никога не ще се осмелииш да го направиш
Но ето днес отново дъжд вали
и отмива отраженията на дванадесетте луни
умножени по дванадесет години
Октомври е
сезон на колебания
но в теб сега е чисто в теб е ясно
затваряш миналото и спокойно го полагаш
в хранилището на най-дълбоката си памет
И просто продължаваш

© Пенка Ватова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.09.2000, № 9 (10)