web

Сбогуваш се по средноевропейски
Ще дойда пак за Рождество ми казваш
после тръгваш
Оставам с твоя надписан камък
вземам го в длани
за да не си тръгне от него лятото
махам с ръка от прозореца
изпращам те с поглед до ъгъла
пия вино от твоята чаша
после измивам съдовете
Остава само светлина от присъствието
(в началото бе не слово а светлина)
успявам да те извикам отново в съня си
носиш дъх на неясност
и още не мога да те нарисувам
но съм щастлива
Не го знаеш ала си тук
или аз там
не зная
през прозореца ми наднича калвинистката църква
сутринта на перваза ще дойдат косовете и гълъбите
и тополите ще забият върхове в очите
обичта е на края на миглите ми
домът е пълен със здравец
здравецът има мирис
На сбогуване не се сбогувам
просто време има да мине до зимата

© Пенка Ватова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.09.2000, № 9 (10)