|
Настройки:
Разшири
Стесни
|
Уголеми
Умали
|
Потъмни
|
Стандартни
КОСТНИЦА
web | Помня Едем
Царю на всички полуистини,
теб ли възхвалихме,
когато струпахме последното си злато -
за това - можахме да се съберем.
Дадохме чашите за вода и вино
и накитите на дъщерите си дадохме.
И телецът беше златен -
идолите също могат да светят.
Водачо към отчаянието -
най-голямата пустиня,
която човекът може да познае
и най-огромна полуистина.
На теб ли се покланяхме -
пътя на непокорството осеяхме с кости,
а потъващите пясъци не са ковчези
и гробове не са местата,
където никой не се завръща.
© Данка Калчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.09.2008
Данка Калчева. Помня Едем. Варна: LiterNet, 2008
|