ЖЕНА, УПОРСТВО НА АЗИЯ

web

Ти - континент на гърдите от дълбините на племената
блуждаеща като луна
болката ти пипало и любовта живачна
жена, упорство на Азия.
Когато погледа си хвърляш в долините да узрява
и ветровете го отвеждат нависоко
владееш клоните и сипваш в луната отрова.
Сама като убийство обитаваш съвестта
съзаклятница против божествата на птиците
ти с черните речни коси
ти отново и винаги ти с мрака в очите.
Казвам на слънцето да се изправи без благородство
да разкъса огромния цвят на съня
казвам на слънцето да те срази с бучаща сяра
да сгромоляса паметта която ме измъчва.
Ето времената ме изведоха на пътя ти
растителните динозаври небесните плещи
хлабав възел кръв готова да се пръсне
тогава когато извиках без отговор: искам да участвам в
                                                                                        синьото.
Ти дойде да останеш до смърт
с пурпурни отблясъци по тялото
попитах не научих къде намери мрака
в тайнствени ручеи заключваш речта си
сама със взривния глас на мълчанието.
Дойде да останеш до далечния изгрев
тела преброди и пътуваш още.
Аз не съм живял и красотата на Атика
                                            е единственото ми пътуване.
Пея мъката и никога не овладях
оръжието на забравата.

© Никос Карузос
© Яна Букова, превод от гръцки
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.01.2008, № 1 (98)