|
|
Настройки:
Разшири
Стесни
|
Уголеми
Умали
|
Потъмни
|
Стандартни
НАДЕЖДА ИСКРОВА
=============================
e-mail : nadejdaiskrova@gmail.com
Надежда
Искрова е родена в Копривщица, в семейство на потомствени копривщени. Бащата
е психолог, майката, учителка и библиотекарка. Гражданка и на Канада, тя е майка
на 25-годишна дъщеря. Завършва италианска и българска филология в Софийския
университет "Св. Климент Охридски". Първите й публикации са в сп.
"Родна реч", "Студентска трибуна", "Народна младеж",
"Пламък", "Култура", "Литературен фронт"... Радио
"Христо Ботев" излъчва нейни публицистични материали. Приета е в литературния
кабинет на писателите студенти "Димчо Дебелянов". 1981 г. й донася
националната награда за студентска поезия. Въпреки това, дебютната й стихосбирка
"Вричане" чака 7 години в издателство "Народна младеж".
Александър Геров рецитира нейно стихотворение на писателски конгрес, като пример
за нещо истинско, но "Вричане" вижда бял свят едва през 1988 г. Работи
във в. "Вечерни новини", а след това сътрудничи на в. "Век 21".
Заминава за Канада, където живее и работи до 2003 г. Член е на артистичното
сдружение "Писателите на Етобико". Главен редактор и съосновател на
в. "Копривщенски настоятелства". Носител на националната литературна
награда "Димчо Дебелянов". Завежда издателската дейност на "Работилница
за книжнина", където от 2004 г. до 2009 г. е редактор на тетралогията "Писахме
да се знае", отличена с почетна грамота от Библиотеката на Американския
конгрес. Член е на СБЖ и на Сдружение на българските писатели. Автор на две
стихосбирки - "Вричане" (1988) и "Думи, тъга и обич" (1998)
- с предговор на Христо Фотев. Превела е енциклики на папа Йоан Павел II от
"Uomo e donna lo creo` - Catechesi sull` amore umano" ("Мъж и
жена го сътвори - Катехизис на човешката любов") (1993) под редакцията
на Драгомир Петров. Има множество авторски, преводни и журналистически публикации
в повечето водещи литературни издания в страната. В момента работи над книга
с разкази и подготвя за печат поетичната си книга "Ловец на време".
ПОЕЗИЯ
Стихове
Надвременно
Сърцето
на камъка
Да
остава
Триптих
Първо
лице единствено число
Невинна,
но след смъртта
Прощавам
ЕСЕИСТИКА
Есета
Спомени
за Пикасо
© Електронно издателство
LiterNet, 2011-2012
|