КУЧЕШКА ПСИХИКА

web | Сатири

То трепна,
неспокойно се огледа
и към гората гневно заръмжа;
че вятърът, пребродил планините
и тъмните гори,
с безброй неуловими миризми
на свой език му заговори:
- В гората има вълци и сърни,
в гората има врагове и жертви -
под кожата им блика топла кръв,
а в жилите - опиянение.

Това му каза вятърът
и отлетя.
То трепна,
неспокойно се огледа...
Но дворът беше пуст,
а пустотата
усилваше събудената страст.
О, ако господарят му сега
опиташе с протегнати ръце
по тъмните уши да го погали,
то щеше да ги сграбчи и разкъса,
за да усети в челюстта си топла кръв
и в жилите - опиянение.

Но дворът беше пуст...

Ни врагове, ни жертви, ни приятели.
Тогава, ненадейно озарено
от някаква спасителна идея,
то втренчи поглед в своята опашка
и с нервен лай се спусна върху нея;
препъна се и падна в прахуляка
и в омагьосан кръг се завъртя,
и виеше от злоба и безсилие,
като че всички смъртни врагове
в опашката му бяха се събрали;
и то ги гонеше през планини,
през долини и храсталаци
и виеше от злоба и безсилие...

Последни сили и последен скок -
зъбите му отчаяно се впиха...
В устата си усети топла кръв,
а в жилите - опиянение...

И заквича
от щастие и болка...