ДИГРАФИЯТА В ПИСМЕНАТА ПРАКТИКА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПОТРЕБИТЕЛИ НА ИНТЕРНЕТ

Людмила Кирова

web

---

DIGRAPHIA IN PRACTICE OF BULGARIAN INTERNET USERS

Lyudmila Kirova

The subject of this study is the phenomenon of ‘writing in Bulgarian using Latin letters ’ commonly practiced by Bulgarians in on-line conversations (chats) on the Internet. This usage called "metoditza", is functionally limited and is by no means a threat to the total priority of the Cyrillic Alphabet "Kirilitza".The current state of digraphia has evolved in order to avoid a concrete technical problem arising in a certain type of communication. However, it is gradually becoming an identification characteristic of the virtual communities.The life-cycle of its usage depends on the final solution of the problem of universal communication and the degree to which the Internet sub-cultures will support it as a marker of their identity. Outlined are the irregularities in the use of Latin letters for defining Bulgarian sounds, which indicate a non-systematic norm. Fixed are the reasons for this, which are functionally targeted and of sociolinguistic nature.

---

 

Обект на внимание е явлението "писане на български език с латински букви", което се практикува от българите при online-разговори в Интернет. Тази употреба, наречена "методица" е функционално ограничена и незастрашаваща с нищо тоталния приоритет на кирилицата. Състоянието на диграфия, което съществува, е извикано на живот, за да избегне конкретен технически проблем при определен начин на комуникация. Постепенно обаче, то се превръща в идентификационен белег на виртуалните общности. Жизненият цикъл на неговата употреба зависи от окончателното разрешаване на проблема за универсалната комуникация и степента до която Интернет субкултурите ще го поддържат като маркер на тяхната идентичност. Проследени са непоследователностите в използването на латинските букви за означаване на българските звукове, които говорят за несистемност на нормата. Фиксират се причините - социолингвистични по своята същност и функционални по своята насоченост.

Преди две години прогнозата за изместванe на кирилицата от латиницата разбуни духовете и даде повод за дискусии. Проблемът наболя отново през есента на 2000-та година около предложението на австрийския българист проф. Ото Кронщайнер, направено след награждаването му с орден "Стара планина" I степен за заслуги към българската култура. Според него кирилицата е виновна за разделението на Европа и има лошо име на комунистическа азбука. Професорът препоръча: "Когато България бъде приета в ЕС, би следвало да се помисли и за паралелен правопис на латиница, защото кирилицата създава много затруднения в културните ви контакти." (Сега, 2000).

Питаме се как изписването с латиница би могло да ни приобщи с европееца, след като той не разбира езика, на който е написан текста. По тази логика араби, индийци, китайци и десетки други народи трябва да въведат диграфия, дори в бъдеще да изоставят собствените си писмени системи, а гърците като членове на ЕС, отдавна е трябвало да са го сторили. Колкото до нас, ние сме решили въпроса с евроконтактите, като изучаваме чужди езици и култури.

Целта на сближаването между народите и обменът на духовни постижения в духа на съвременния мултикултурализъм, не бива да се разбират като унифициране и то с оглед на доминантната култура. Напротив, дава се шанс да се излезе от "етническия" стереотип на възприемане на света, като се разширява индивидуалното светоусещане с различни културни ракурси. За да разбереш "чуждите" хора, е необходимо да ги измериш с тяхната собствена мяра - трябва да откриеш тяхното културно поле и донякъде да промениш себе си.

Ще разгледаме явлението "писане на български език с латиница", като се опираме не на интелектуални конструкти, вещаещи неизбежната смърт на кирилицата, нито на гласове, напълно отричащи правото на живот на комуникацията с помощта на латиница, а основавайки се на фактите за неговото настояще и тенденциите за развитието и разпространението му в бъдеще.

Тезата, която застъпваме, е, че относно целостта на българския език и съответстващата му кирилска ортография, място за тревоги няма. Явлението е ограничено в определени обществени групи, потребители на Интернет, и е функционален отговор на софтуерни препятствия (Кирова 2000). Докато бъдат преодолени техническите трудности, които обуславят съществуването му, то ще се използва като най-достъпно средство за комуникация на всеки българин (потенциален потребител) от всяка точка до коя да е друга произволна точка в Глобалната мрежа. Макар и с наглед еднакъв външен резултат - български текст на латиница - може да се види, че в Интернет явлението има своите реални основания и определена сфера на функциониране, докато предложението на проф. Кронщайнер е просто нелепост, неоправдаема от никакви целесъобразни за обществото причини.

"Използването на две (или повече) графични системи от членовете на определена езикова общност за различно графично предаване на формите на съществуване на даден език" се нарича диграфия (Дейл 1980: 41). Това явление се разширява в съвременния български език. Намира употреба при изписване на български съществителни собствени имена с латиница. При наименованията на улици и туристически обекти. Ангажираните с тази дейност държавни институции следват официални правила*, докато при названията на фирми, частните лица често не ги познават и допускат отклонения. При тези случаи става въпрос за изписване на отделни български думи с латински букви, а обект на нашето внимание е употребата на явлението като начин за предаване на цялостен текст на български. В този вид писането с латиница е разпространено в Интернет като:

• начин всеки, който пише текст на български, да елиминира риска адресатът да получи "маймуни" (неразбираеми знаци) поради факта, че компютърът, на който се получава съобщението, или някой от препредаващите сървъри няма необходимия софтуер за визуализиране на кирилица;
• демонстриране на групова идентичност - принадлежност към някоя от субкултурите на Интернет - чатъри, сърфисти, геймъри, хакери, кракери и т.н.

Тъй като този начин на писане се явява техен идентификационен признак, като го използват, обитаващите Киберпространството потвърждават социалния си статус като членове на т. нар. "виртуални общности". От друга страна рекламните кампании, чиито целеви групи се явяват тези общности, за да говорят с потенциалните си потребители на "техния език", използват писането с латиница като стилистичен похват. Така рекламистите и медиите го популяризират в обществото.

В Интернет, в сайта www.dir.bg, писането на български език с латински букви е наречено "МЕТА ЕЗИК". Вече в няколко свои изказвания председателят на "Интернет общество" (ISOC) за България господин Вени Марковски, лансира названието "методиевица" (други източници използват - "методица", което е по-правилно като словообразувателен модел). Поради престижа на неговата личност и общността, която представя, и поради симетрията в аналогията с кирилицата, възможно е то да се популяризира. Прекрасна е "вътрешната форма" на думата - почитта, отдадена и на другия славянски първоучител, работил в земите на славяни, днес пишещи на латиница. (Доколко това се знае от хората, за да се усети удачността на названието, е спорно.) От друга страна, не може да се отмине фактът, че за да говорим за азбука, била тя "методица" или с друго име, трябва да имаме система с регламентирани количествени и качествени стойности на звуковете и на буквите и фиксиране на съответствието помежду им. Устройването на подобна система е основната заслуга на св. св. Кирил и Методий, а не толкова начинът на нейното изписване.

В интернет-общуването за българската фонемна система не съществува строго установено съответствие, осъществено с графиката на латинските букви, за да можем да говорим за азбука в класическия смисъл на думата. Да подчертаем и това, че извън компютърноопосредстваната комуникация писането на български език с латиница има ограничени функции. Ето защо избягваме да се ангажираме с термина азбука, в смисъла който посочихме. В работата сме предпочели названията "латински букви" или "латиница", защото имаме предвид обобщения, инвариантен, образ на тази графична система. Днес, като ползвана от много народи, тя съществува под формата на редица конкретни варианти - азбуки. Названието "методица" би могло да бъде употребявано, но при всички уговорки, като по-кратък синоним на дългото и описателно "писане на български език с латински букви".

Съвременният българин още в много ранен етап от живота си се сблъсква с латинските букви - в магазина, по улиците, по телевизията, по-късно в училище. Това му дава възможност лесно да ги ползва за предаване на български текст, като изхожда от собствения си опит. В Интернет, както посочихме, съществуващите официални правила за транслитерация не се спазват. Нещо повече - там се осъществява транслитерация, която е без твърди правила и субективна при звукове, за които съществуват различни начини на изписване в различни национални варианти на латиницата, или дори в рамките на една от тях , напр. в = w, v или я = ia, ya, ja , й = i, j. Наблюдават се колебания в отбелязването на някои звукове, в зависимост от слуховото впечатление при формантния преход между основния звук и съседните (при потребители-новаци ъ = u, a ) или пък се избира един от възможните варианти и употребата му се унифицира ъ = y, ъ = a при изработен собствен "почерк" в чат-писането. Ъ = a се среща пo-често при отсъствие на условия за двусмислие. Напр. Az sym/sum ередовно, по-скоро като изключение се явява Az sam в значение "Аз съм". Поради закрепен графически облик в западен език България се среща като Bulgaria, срещу един случай balgarin. Съществена роля играе ударението. Ъ под ударение е предимно u или y, неудареното ъ потъмнява и се фиксира като а. В изследвания корпус опитните потребители най-често предпочитат да назначат латинското y за постоянен аналог на уникалното българско ъ, което се среща често, и да използват i освен за и, така същоза рядко появяващото се й. Понякога за икономия се изпуска буква принатрупване на много транслитериращи съгласни (щ = sht, st).

В чатовете обаче, вече са се установили традиции, основани на чисто функционални въведения за икономия на време и удари при писане online, често с няколко души едновременно:

• Поради билингвизма и компютърното усвояване на умението "машинопис", типични за младите "информационни" поколения, те предпочитат стандарта "фонетична кирилица". Така мястото на съответстващите им букви и на кирилица и на латиница е едно и също. Я и q са на един клавиш, ж и v - също. Така че всички заклети чатъри пишат я = q. Други използват g като знак и за г и за ж или ж = v, когато й = j.
• Употребата на цифри, вместо звуковете, които се предават с комплекс от две латински букви (ш = 6, а ч = 4) цели да спести енергията и времето, необходими за втория удар върху клавиш. Запазва се буквеното означаване при Ц = c, tz.

"...syvsem ne movah da powiarwam.", "wsichki broewe", " wse pak zna4i ne sym az ;)))", "zapo4nah 2 serdmici sled kato imah dostyp do internet.", "...kadeto she stava tva.", "...I nqkoi mi kaza mi sto ne si slojish linux.", " sega poddyrjam malyk internet provider, produljavam da razu4avam razni raboti.", "she sglupi6 brat4e...", "celuvki", "Tzarq me kefi pove4e."

• "Ник" е името, което участникът в компютърноопосредствана комуникация си избира и което представя неговата виртуална личност и идентифицира нейните изяви. В последно време се появяват никове или специално съставени изрази на псевдокирилица, т.е. на екрана текстът изглежда написан с кирилски букви. Всъщност е печатан с латинските букви, чийто графичен облик в двете азбуки съвпада или с други помощни знаци. Машинният им, ASCII код е съвършено различен от този на българските букви.

MOPCKu PAK, < E3OH>, MAMETO, 5ko (името Петко), CMA3AH cnuHka

"Методицата", макар и не напълно стабилизирана като съответствия между звукове и букви, като система е ясна и достъпна на всеки грамотен българин и изпълнява основната си функция - да бъде предадена информацията, да бъдеш разбран! Носители на този начин на писане са всички виртуални субкултури, т.е. най-напредничавите в технологично отношение младежки прослойки. Те са решили един технически проблем по естествен за тяхната двуезична киберкултура начин. Подобен е и пътят на възникване на множество графични системи - чрез приспособване на азбуката на един писмен език към фонемния строй на безписмен на основата на усилен контакт помежду им. Адаптацията се е извършвала в продължение на дълъг период на устройване на писмото от грамотни хора, владеещи и двата езика (вж. КМЕ 1995:309; ЭСЮФ 1984: 44).

Употребата на диграфията в българския език ще нараства. По линия на транслитерацията е необходимо всички българи да владеят и правилно да прилагат официалните норми, за да съществува единство и правилна идентификация на обектите и лицата от чуждестранните институции и граждани. По линия на методицата конвенциите ще произтичат от свръхфункционалността на Интернет средата и от толерантния дух на неговите създатели, потребителите - максимална скорост на реакция, минимално усилие в действието и оптимална разбираемост на тази цена.

* През 1956 Върховният комитет по стандартизация утвърждава система за латинска транскрипция на българското писмо, включена и в официалния правописен речник на българския език. Тя се основава на принципите на транслитерацията и на славянско-латинската писменост, т.е. всяка буква се употребява само с една стойност и се включват диакретични знаци за предаване на типичните славянски звукове. (ГСБКЕ 1982: т. I, 282) Слабото популяризиране, липсата на традиции и познания водеха до масово неправилно прилагане на системата. Към това се прибавиха интерференциите на широко изучаваните западно-европейски езици, глобализацията и необходимостта за приложимост на транслитерацията с латиница при компютърна обработка. Стана наложително системата да се актуализира. Това беше и основна тема на Кръглата маса "За буквите", проведена в Института по български език, в рамките на Европейската седмица на езиците, 7 - 11 май 2001 по програмата "2001 European Year of Languages". Таблицата за транслитерация на българската азбука в английската азбука с отразяване на стандарта на ISO9 задава основата за предстоящото уреждане на въпроса в официалната писмена практика. (ДВ 2000) [обратно]

БИБЛИОГРАФИЯ

Граматика 1982: Граматика на съвременния български книжовен език. София: Изд. на БАН, 1982.

Държавен 2000: Държавен вестник, бр. 14, 2000. Приложение № 4 към Правилник за издаване на българските паспорти за самоличност.

Дейл 1980: Dale, T. Digraphia. // International Journal of the Sociology of Language, № 26, 5-13. Цит. по: Пачев, А. Малка енциклопедия по социолингвистика. Плевен: Изд. "Евразия-Абагар", 1993.

Кирило-методиевска 1995: Кирило-методиевска енциклопедия.Т. II. Гл. ред. П. Динеков. София: Изд. на БАН, 1995.

Кирова 2000: Кирова, Л. Билингвизъм и диграфия в речта на българските геймъри. // Проблеми на социолингвистиката. Международно социолингвистическо дружество (под печат), София.

Сега 2000: Сега, 2 септ. 2000, с. 64.

Энциклопедический 1984: Энциклопедический словарь юного филолога. Сост. М. В. Панов. Москва: Изд. "Педагогика", 1984.

© Людмила Кирова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 31.07.2001, № 7 (20)