празник

web

гледам петната по килима.
гледам лекетата върху блузата,
която нося само вкъщи.

десният ми крак е изтръпнал.
навън вали и е мъгливо.
аз съм болен и повръщам.
(да. от това са лекетата.)

24 май е
и ме боли гърлото,
не съм никак добре.
но много,
наистина толкова
много
писатели, поети
и други прибори
за създаване на текст
ги боли, че
не могат да пишат
добре.

всъщност не,
не ги боли.
никак даже.

те са безчувствени,
студенокръвни,
пресметливи,
затънали в абстракции,
далеч от живота и огъня.
но те са с усмивки.
с пълни шепи лъжи, пози
и усмивки.

нека празнуват своя празник.

все пак
за чий съм се загрижил за тях
вместо да си пия чая с мед
и да бъда ням като риба
застинала в поза стоик.

понякога напушен гимназист
ги измисля по-добри от вас.

© Стефан Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.04.2006, № 4 (77)

Други публикации:
Стефан Иванов. Гинсбърг срещу Буковски в публиката. София, 2004.