АЛБИОН

web | Поезия

Валеше над летището и свечеряваше, когато
надянах покривалото дебело на мъглата
и като сянка на крадец - с тъга в окото,
поех към банката световна на живота.

Но тъкмо да нахлуя в нея - и нечакан
да помета богатствата и да потъна в мрака,
едно видение чудато покрай мен отмина
подобно на жена и птица... и машина.

Затичан към фонтаните от шум и слава,
човекът вечно иска да е пръв, ала забравя,
че е наказан да протяга цял живот ръката
и да върви - на крачка след мечтата.

Избягала от мен в човешкото гъмжило,
летеше тя като откъснато хвърчило
и аз едва напрягах сетива и тяло
да се съединим в едно - да станем цяло.

Но тъмната ръка на вятъра задухал
понесе моята мечта за думите ми глуха...
И аз, затичан подир нея, се издигнах
над океана стар - по-черен от индиго.

И както кенгуру подир жестока хайка
улита в джоба на рождената си майка,
преминах над света - уста раззинал,
и паднах като кръст връз моята родина.

И тук, захапал шепа пръст, извиках
към гордия синчец над бурена поникнал,
че няма за човека - земния работник,
по-сладка от калта под собствените нокти.

© Борис Христов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2004
Борис Христов. Поезия. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Борис Христов. Честен кръст. София, 1982.