|
Настройки:
Разшири
Стесни
|
Уголеми
Умали
|
Потъмни
|
Стандартни
КОТКА НА ПЪТЯ Топла и бавна наделя - стъпки на птици почукват. Сенките - сиви кобили, потни в прахта се търкалят, Влакът с пресъхнали устни дълго гласът си продухва Слиза човекът невидим, защото целият свети - Плахо в тревата пристъпва - няма ли кой да го види? Сам в прегорялото лято, в тъмните сенки минава... Няма и кой да те чуе, с химн на площада да слезеш - И този, който с години само за днес се е молил, Вестник разперен се носи и ходилата му пламват. Старци на пейките слушат дните си равни и тихи -
© Борис Христов Други публикации: |